Според експерти, ако продължим по сегашния път, светът през 2050 г. ще бъде белязан от тежките последици от изменението на климата.
Въпреки че правителствата все още не успяват да изпълнят обещанията си за намаляване на емисиите, учените прогнозират мрачна картина за следващите десетилетия.
Очаква се Земята да се затопли с 2°C в сравнение с прединдустриалните нива. Това затопляне ще доведе до екстремни горещини, като в Лондон летните температури ще надхвърлят 40°C, а в Делхи – 45°C. Вълните от горещина ще бъдат 8-9 пъти по-чести, причинявайки прекъсвания на електрозахранването и здравни проблеми като топлинен удар, дехидратация и изтощение.
Засушаванията ще се засилят в югозападната част на САЩ, Южна Африка и Източна Австралия, докато Филипините, Индонезия и Япония ще се сблъскат с по-чести проливни дъждове. Тези екстремни метеорологични явления ще доведат до разрушения, миграция към градовете и недостиг на ресурси.
Покачването на морското равнище с над метър ще потопи цели нации като Маршаловите острови и Тувалу. Малдивите ще строят плаващи градове, за да се справят с проблема. Крайбрежни мегаполиси като Джакарта, Мумбай и Лагос ще бъдат засегнати от наводнения и ерозия, принуждавайки милиони хора да се преселят.
Недостигът на храна и вода ще стане глобален проблем. Тропическите и субтропическите райони ще станат твърде горещи за земеделие, а непредсказуемото време ще засегне реколтата по целия свят.1 Стотици милиони хора ще бъдат изложени на глад.
Въпреки тази мрачна прогноза, експертите подчертават, че все още има време за действие. Намаляването на емисиите през последното десетилетие е довело до понижаване на прогнозите за затопляне. Политиките, насочени към възобновяема енергия, електрически транспорт, защита на горите и регулиране на промишлеността, могат да смекчат най-тежките последици от изменението на климата.
Ключът е в смелите решения, иновациите и колективните действия. Всеки десети от градуса има значение и е важно да пренапишем бъдещето си, преди да е станало твърде късно.
